Междуличностните взаимоотношения в групата

Взаимоотношенията между хората са много сложен психологически феномен, който силно влияе на човешкото поведение, определя настроението, енергичността на хората, дори усещането им за щастие или нещастие.
Особено силно влияние оказват междуличностните взаимоотношения върху чувството ни за сигурност, за защитеност – една несъмнено същностна, базисна потребност за човека.
Една от известните последователки на З.Фройд, а по-късно – представителка на неофройдизма, Катрин Хорни, счита , че за човека е характерно определено ниво на базисна тревожност. Това е всеобхватно и дълбоко чувство на безпомощност и самота, причинено от нарушените взаимоотношения – с родители, близки, приятели, колеги от липсата на грижи и обич.
Междуличностните отношения са много сложен психичен феномен, в който могат да се разграничат редица аспекти:
• Взаимното познание
• Взаимната оценка – тя не е само трезв, обективен и безпристрастен познавателен акт, а има много голяма доза емоционална пристрастност
• Взаимното привличане – между хората съществуват чувства, които и психолозите се затрудняват да опишат и обеснят. Един човек те привлича като магнит, а друг те отблъсква и гледаш да си нямаш работа с него.
Следва ли от това, че взаимоотношенията между хората, и в частност в групата са “царство” на абсолютния субективен произвол, че това е сферата, в която липсва всякакъв ред, яснота, предвидимост и възможност регулиране?
Разбира се не!
И от живота знаем, че много ръководители, притежаващи природна психологическа травма, чудесно се ориентират в сложните взаимоотношения между своите подчинени.
Но по-важното е, че психологическата наука отдавна е създала сериозни теории, можещи както убедително да обясняват, така и да подпомагат регулирането на сложните взаимоотношения в малките групи. С най-голяма популярност се ползва теорията на американският психолог Джейкъб Морено. Той е провел изследване на взаимните симпатии и антипатии между хората, след което те били разпределени по цехове и в екипи според собствените им предпочитания. Картината рязко се сменила след намесата на психолога – конфликтите престанали, текучеството – също, а производителността на труда видимо нараснала.
Морено доказва, че още по-успешно се работи, когато работата е организирана в сътрудничество с желани партньори, към които се изпитва симпатия, още по-добре – взаимна.
Теорията на Морено има претенцията да бъде цялостна наука за човешките отношения.
Също така той разграничава две структури в групата:
• Макроструктурата представлява пространственото разположение на членовете й /буквално – близост и отдалеченост/
• Микроструктурата отразява психичните взаимоотношения между тях – привличането и отблъскването, това усъвършенства функционирането на групата.
Психолозите са единодушни – по-уютно се чувства човек, ако получи дори само един избор, но да бъде избран тъкмо от този, когото той сам е избрал, отколкото ако е получил множество избори, но няма нито един истински приятел.
Добрите междуличностни отношения са ценни и с това, че съдържат определена образователна функция. Човекът изпитва потребност не само от безопасността и обич, но и от познание.
Социални роли: всяка позиция е свързана социална роля, или набор от правила и разбирания за това, какво би трябвало да прави човекът, заемащи позицията, какви са неговите отговорности и т.н. Ролите дефинират разделението на труда в групата. Хората трябва да се адаптират към изискванията на своята позиция в групата, , макар че е възможно да се опитат да дефинират или да договорят наново съществуващите модели.
Сплотеност: сплотеността се отнася до силите – положителни и отрицателни, - които карат членовете на групата да останат в нея. Сплотеността е характеристика на групата като цяло и зависи от индивидуалното ниво на отдаденост, което всеки изпитва към групата.
Общуване: общуването е от съществено значение за груповите дейности, независимо дали е безкрайно говорене на срещи на някакъв комитет, споделена интимност на среднощните разговори между приятели или семейно събиране, за да се планира ваканцията.
Може би най- впечатляващият аспект на това явление е , че то се проявява независимо от размера на групата. Без значение колко членове присъстват, комуникацията следва доста добре установен модел, който може да се представи чрез логаритмична функция.

Изпълнение на задачи в групата

Дали хората се представят по-добре когато са сами?
Дали две глави са по-добри от една?
Групите обикновено имат ли по-голям успех в свършването на работата, отколкото когато хората работят самостоятелно?
По първият въпрос как влияе присъствието на други хора върху индивидуалното представяне на дадена задача социалните психолози отговарят така. Всекидневният опит показва, че хората понякога работят по-добре в присъствието на други хора отколкото ако са сами. Самото съревнование в много случаи води до по-добри резултати.
Теория за социалното въздействие.
• Влиянието на другите хора се увеличава с увеличаването на броя на наблюдателите.
• Силата на социалните фактори, т.е. значението или властта на присъстващите . Силата може да се определи чрез такива неща като статус, възраст и взаимоотношения между индивидите в групата.
• Непосредствеността на аудиторията, тяхната близост с индивида по време и място. Латане смята, че теорията може да се сравни със светлината, падаща върху повърхност: цялостното количество светлина зависи от броя на електрическите крушки, силата им и близостта им до повърхността.

Теории относно причината за депресията

Вина
Предразположените към депресия хора са изключително чувствителни спрямо своите грешки и поради това се чувстват особено виновни. Моурър (1975) не вярва, че присъствието на вина непременно включва някакво твърде неморално предишно поведение, като силна враждебност или низки страсти например, а по-скоро тя би могла да бъде натрупване на множество обикновени \"грехове\". Всички ние правим необмислени неща: вършим егоистични действия, отправяме нараняващи забележки, просто не мислим за другите и т.н. Нашето общество ни окуражава да се грижим сами за себе си и реално да бъдем сами в нещата, които вършим. Както Моурър отбелязва, откакто протестантите са отхвърлили изповядването пред свещеници преди около 500 години, протестантските религии не предлагат точно дефиниран начин за изповед на греховете и за тяхното изкупление. И тъй като вината за това, което сме направили, задържаме вътре в себе си, ние се депресираме и е възможно да проявим други невротични реакции. (Според друга теория причината за депресията се крие не толкова във вината, колкото в чувството за срам, че не са били положени достатъчно усилия.) Според Моурър решението на проблема е да се сформират цялата статия

Едипови чувства във Фалическия и Гениталния стадии

Ще се опитам „да опиша картината” на чувствата, които са актуални, според мен в един от най-важните периоди в развитието на човек. По времето от 3 - 15 година /от Фалическия период до Гениталния период според периодизацията на З .Фройд/, значението на предгениталните сексуални нагони, орални и анални, се релативизират: до тогава те всъщност са били автоеротични. Откритието на половия акт и раждането е свързано също така с появата на Едиповия комплекс. Ще си позволя да използвам именно идеите на З. Фройд, тъй като той е откривател на този комплекс. Позитивният Едипов комплекс, произлизащ от древногръцката легенда, възпроизвежда във въображаемото античната трагедия: малкото момче, точно като Едип, спи, без да знае, с майка си Йокаста, след като преди това е убил баща си Лай. Фройд допълва към това и негативния комплекс, който за момчето означава да елиминира майка си, за да заеме нейното място до бащата. Ако Едиповият комплекс е разположен в апогея на фалическия стадии при момчето (от 3-5 години), което се отказва от обекта на своите желания – майката, за да запази половия си член, при момичето именно кастрационният комплекс отключва Едиповия комплекс: тя „се плъзга по пътя на едно символично приравняване на пениса с детето”, за да поиска дете от бащата /Фройд 1969, стр.122/.
Пубертетът извежда на преден план Фаличния стадий при момчето, докато при момичето води до изтласкване на клиторната сексуалност. Нормалното развитие на момчето води до превъзмогване на неговите предгенитални сексуални удоволствия: то не ги изоставя напълно, тъй като Фройд ще направи от тях основата на предварителното удоволствие от сексуалния акт, основа, която ще допринесе за увеличаване на крайното генитално удоволствие. Що се отнася до момичето, то също не изоставя своята инфантилна сексуалност: тази сексуалност, която е най-вече клиторна, тоест по-мъжки тип, ще послужи за „предаването на сексуалната възбуда по-нататък на съседните женски полови органи”(т.е. на вагината).
Или обобщено казано, той /Едиповият комплекс/ се състои в това, че детето изказва желание да се ожени за родителя от противоположния пол. То проектира себе си в бъдещето и тъй като подражава на родителите си във всичко, заключава, че като порасне, и то трябва да се ожени. Децата изказват това свое желание, с което често предизвикват бурна отрицателна реакция от страна на околните. Когато това се случи, тази отрицателна реакция създава у децата силно чувство за вина. То се появява в средата на периода. Ф. Долто смята, че забраната на кръвосмешението действително е най-важният момент в сексуалното възпитание на детето, но тя трябва да се произнесе спокойно и добросърдечно.
Този избор на обект се извършва напълно чак през пубертета, според Фройд, Едиповият комплекс се осъществява наистина именно през юношеството, след – разбира се – един латентен период, който позволява да се издигнат бариерите срещу него. Така достигането до юношеската гениталност, която позволява на момчето, както и на момичето да премине от противопоставянето фалос – кастрираност към това между мъжкото и женското, вместо да улесни разрешаването на комплекса всъщност го усложнява: при момчето с евентуалната трудност да се смени обекта ( то трябва да премине от майката към жената); при момичето чрез очакването на дар от бащата, което рискува да стане твърде дълго. Този избор на обект, последван от фиксация на либидото се разпознава лесно в типа избор при момчето, а при момичето в една „нежност”, която го прикрива. С това е свързан и съвета на Фройд към родителите да избягват „прекалената нежност”/Фройд, 1905/.
Този съвет – привидно безобиден – показва, че Едипа е предизвикан от родителите. „Кого предпочиташ, мама или татко?”, това е въпросът, който те задават – без непременно да го изричат пред нас в тази възраст. Това подвеждане добива пълния си смисъл през юношеството, когато става още по-парадоксално: как да се подчиним на едно предписание, което води към забранено действие? Това е, което наричаме „контраедипт”; той обяснява до голяма степен реакциите, понякога необичайни, на юношата, които е принуден да измести към други хора инфантилните си чувства към родителите си. Това може да се случи благодарение на идентификацията, която позволява отказа на този вътрешен избор: „да бъдеш като родителите” вместо да ги притежаваш. Тази идентификация позволява едновременно да запазиш в себе си родителите, обект на любов и възхищение, и да обичаш други хора според този модел. По този начин юношеството подема инфантилния Едип с всички негови противоречия.
Според Фройд чувството за вина е в основата за едно ново възникване на една нова инстанция на личността, наречена Свръх - Аз или Супер – Его. Нарича се Свръх – Аз, защото упражнява контрол над Аза. Свръх – Азът представлява вътрешна проекция над социалните забрани, свързани според Фройд най-вече със сексуалната област. Свръх-Азът възниква около петата година от живота на човека. Той управлява поведението чрез чувството за вина, което спира детето от извършването на недопустимо постъпки. Чувството за вина е нормално чувство, необходимо за социализацията на всеки човек. Но Фройд обръща внимание на факта, че понякога забраните са така несъразмерно големи и всеобхватни, че предизвикват едно прекомерно чувство за вина.
Чувствата, които обладават децата от Фалическия до Гениталния период, са основата на човешката сексуалност според Фройд. Факт е пак според него, че „избора на обект” става двукратно, на два тласъка, движени от Едиповия комплекс. Първия тласък започва между втората и петата година и бива преустановен или върнат назад от Латентния период (той се отличава с инфантилна природа на сексуалните си цели). Вторият тласък започва с пубертета и определя окончателното формиране на сексуалният живот. Но последействията не са само продължението при възрастния на вече структурираната през детството сексуалност. Тези чувства в крайна сметка са завършване, реализация на тази потенциална сексуалност. Тази теория е конструирана от Фройд и съответства в голяма степен на процеса на юношеството: така разбираме, защо за някои хора пубертета може да бъде травматичен. Аз не напълно се съгласявам с идеите на Фройд, но до някаква степен съм склонен да ги приема. Все пак в тези периоди, човек действа по-скоро несъзнателно, и естествено едни от движещите чувства и емоции да са сексуално обусловени.



Използвана литература:


1. „Психология на развитието”, Левкова И., гр. Шумен, 2003 г.
2. „Юношеството”, Деларош П., гр. София, 2004 г.

Умения за решаване на конфликти

№1: Подход Печеля – Печелиш

Опоненти или партньори

Подходът Печеля – Печелиш се състои в това да се превърне конфликта от вражеска атака и защита в сътрудничество. Той е мощно изменение на нагласите, което променя целия начин на комуникация.
Един човек, който непрестанно прилага общоприетите начини за решаване на проблема може да направи нещо различно. Ти, читателят, вероятно ще си този човек – ще пренасочиш хода на конфликта. Следователно, първия човек, когото трябва да убедиш си самият ти.
Преди да му обърнем внимание, ние по принцип не осъзнаваме начина по който спорим. Често реагираме по един рефлексен начин в трудни ситуации, като реакциите ни са на базата на дълго време установявани навици, заедно с променливото моментно настроение. Когато ни предизвикат, се чувстваме изолирани, отделени от тези около нас – едно чувство на “ти или аз” – чувство, че няма достатъчно за нас двамата и, ако единият е прав, другият трябва да греши. Често дори не сме помислили и за миг какъв е най-добрият подход в ситуацията.
Когато хората се борят за противоположни решения “Направи го както аз казвам!”, “Не това не е така! Направи го както аз казвам!”, конфликтът борба между силите. Тогава се изисква промяна в плана на разговора. Подходът Печеля – Печелиш казва:
________________________________________
Аз искам да спечеля -
искам и ти да спечелиш.
________________________________________
Върнете се към нуждите
Най-важната маневра, която можете да направите при подхода Печеля – Печелиш, е да дискутирате нуждите, които са в основата му. Следната история доста добре изяснява това:
В кухнята има двама души. Останал е само един портокал и двамата го искат. Какво очаквате да стане? Единият вариант е компромиса. Могат да го разрежат и всеки да получи по една половина.
Да предположим, че направят точно това. единият отива до сокоизтисквачката и започва да си прави сок, който е доста малко. Другият, с известни усилия, започва да стърже кората на портокала, за да я сложи в тортата.
вижте цялата статия

Трикомпонентен теоретичен модел на любовта ( Робърт Стенберг )

Трикомпонентния модел на Стенберг, показва колко е сложно изграждането на близки любовни отношения. Според него структурата на любовните отношения се изгражда от три променливи, - интимност, страст и решение за обвързване. Различните комбинации на тези измерения, деференцират 7 типа любовни отношения.
Съдържателната характеристика на трите променливи определящи структурната организация на любовната връзка са следните:
1. Интимност – чувство за близост. Любовта се проявява по различен начин. Хората, които се обичат се чувстват свързани един с друг и са мотивирани да направят живота на любимия, колкото се мойе по – добър. Отличителен белег на интимността е взаимността на преживяванията в щастливи и трудни моменти в живота. Ние сме готови да окажем подкрепа на любимите ни хора и очакваме подобно подкрепящо поведение и от тях. Любимите ни хора са ни симпатични и се чувстваме комфортно с тях. Общността на интересите, мислите и чувтвата е решаващ фактор на интимността. Това измерение на близките отношение е предпоставка за трансформиране на чувството на симпатия и взаимното ухажване при романтичните отношения в по – трайни отношения подобни на съпружеските.
2. Страст . Страстта се отнася към такива видове възбуда, които водят до физическо влечение и сексуално поведение в отношенията. Сексуалните потребнисти тук са важни, но не са единствения мотивационен фактор на страстта. Стимули могат да бъдат и потребността от самоуважение, потребността да принадлежиш , потребността да получиш подкрепа в трудни моменти, също могат да играят стимулираща роля. Понякога близостта и интимността предизвиква страст, в други случаи обратно страстта предхожда близостта. Има и такива ситуации, когато страстта не се съпровожда от близост, а близостта със страст.
3. Третия елемент е решението за обвързване. То може да бъде прозрение с краткосрочен ефект – за това, че конкретно лице обича друго. Дълговременното решение и обвързване предполага вътрешното убеждение, и по конкретно както го определя Стенберг, вътрешното задължение да се запази тази любов. Този елемент е също така взаимосврзан с другите два елемента на страстта и интимността. В зависимост от вариациите на тези три измерения интимност, страст и обвързване Стенберг определя диференциалните различия в 7-те вида любов :
1. Симпатията или харесването. Тя предполага и изисква интимност, но не и обвързване и страст.
2. Страстна любов или влюбването от „ пръв поглед ''. Има страст, но връзката не се развива до близки взаимоотношения на интимност и обвързване.
3. Празната любов или измислената любов. Има обвързване без интимност и страст. Този тип връзка проявява в първичните отношения, в които двойката остава заедно поради навика или защото не предприема раздяла или развод.
4. Романтичната любов. Тя е комбинация от интимност и страст. Това е бурна връзка типична за влюбването, но без решение за обвъзване.
5. Сляпа любов или от типа „ Холивуд '' . Мъжът и жената се влюбват страстно един във друг и се женят, без да се познават истински и без да са достигнали до интимност и взаимност на преживяванията.
6. Любов – другарство или съпружеска любов. Тя представлява интимности, обвързване, но не и страст. Това е дълговременно приятелство може да бъде платонична любов или брак. В тази любов партньорите са много близки и интимни, но сексът не е основен фактор.
7. Съвършената любов е идеалната връзка, която включва интимност, страст и обвързване
Повечето от любовните отношения попадат в промеждутаците на тези типове любов, доколкото отделните компоненти на любовта интимността, страстта и обвързването са континиуми от поведения, а не алтернативи.
Хората обикновено мечтаят и въздишат за съвършената любов, която съчетава в себе си трите елемента на близките и трайни любовни отношения. Обаче в действителност не са редки случаите, когато сляпото увлечение се приема за зряла любов и се пристъпва към брачни отношения. При тази ситуация бързо възникват конфликти и разочерования. Има и други по-благоприятни развития на близките отношения. Често се случва в хода на семейния живот, първоначалното страстно увлечение да премине в любов – другарство.
Близостта може да се разруши от негативните чувства като раздразнителност и неконтролиран гняв. Страхът да не бъдеш отхвърлен също така възпрепядства близостта, особено в случаите, когато напускаш своята идентичност, за да угодиш на другия. Традиционните форми на ухажване, също могат да имат отложени вреди, когато се проявяват в ритуализирани действия лишени от искрена размяна на чувства. Грубата откровеност и преднамалената дистанцираност никога не са били и не могат да бъдат предпоставка за съзидателна близост.
4. Два подхода в изследването на възрастовата динамика на привързаността и близките отношения.
При литературния обзор на изследванията върху развитието на привързаността и любовните отношения през зрелостта се откриват две теми:
1. Изследва как взаимоотношенията на привързаност през ранните години могат да достигнат до по – дълбоки нива на интимност през зрелостта. В по – късна възраст страстната младежка любов преминава в нежна любов. От тези перспективи се проследява на различните етапи на жизнения цикъл промяната на ценностите и качествата, които благоприятстват близките взаимоотношения. През младостта за създаването на близки взаимоотношения са значими следните качества – физическата атрактивност, възприеманата прилика с другия, саморазкриването, романтиката и страстта.
Качества, които поддържат любовта по – продължително време и се ценят и през зрелостта са : сигурността, верността, и взаимният емоционален интерес във взаимоотношенията
Според Джордж Лювингер, смислообразуващ фактор, който поддържа любовните отношения е взаимността. Взаимността се появява когато партньорите споделят, поемат отговорност за взаимната си удовлетвореност и поддържане на радостта и психичното благополучие в живота.
2. Институционалните отношения са ориентирани към поддържане на традиционните брачни роли. Поведението е ролево, нормативно и основни качества, които поддържат взаимоотношенията на привързаност са лоялност и сигурност. Ролята на мъжа е по – инструментална, а на жената по – експресивна.
Обратно в партньорския брак се набляга на важността на афективната интеракция, която включва страст, изразяване на любовта, споделяне, комуникация и уважение.
Лонгитудно изследване проведено в продължение на 20 години констатира, че влошаването на брачната удовлетвореност от младостта към средната възрастност се асоциира с влошаването на партньорството,изразяваната афективност и страст, комуникацията и познавателния интерес към другия.
Друго изследване показва, че страстта и сексуалната интимност са по – важни в ранната възрастност. В по – късна възраст доминират нежността и лоялността. Обаче комуникацията е важна както за младите хора, така и в по – късните години на възрастността.
Общо за поддържането на близки интимни и любовни отношения през жизнения цикъл качествата, които осугуряват продължителността на взаимоотношенията се ранжират по следния начин :
1. емоционалната сигурност
2. уважението на другия и самоуважението
3. помощта, активното поведение, комуникацията
4. сексуалната интимност и лоялност.
По – рано, преди разпространението на СПИН интересът на партньорите в бил по- голям спрямо индивидуалната свобода и независимост в любовните отношения. Историческите промени в социалните репрезентации свързани със заплахата на заболяванията от СПИН премества фокуса в любовните отношения към сигурността, верността, доверието и ангажирането в отношенията.
Източниците на удовлетвореност от близките и брачни отношения са различни при мъжете и жените. Жените посочват емоционалната сигурност като по – важна отколкото мъжете. За мъжете е по – важна верността. Между мъжете и жените няма голяма разлика относно ценността на комуникацията и сексуалната интимност.
Понастоящем активно се изследва влиянието на индивидуалния стил на привързаност върху удовлетвореността и сексуалната мотивация в интимните отношения.